Специализиран музей за резбарство и зографско изкуство - гр. Трявна

Това е единствения в България музей, представящ две от трите изкуства на най-старата възрожденска художествена школа, оставила ни шедьоври в строителството, дърворезбата и зографството. Разположен е в прочутата и в чужбина Даскалова къща. Експозицията представя главните етапи в развитието на това изкуство.

Първият етап е “овчарската резба”
Наречена е така, защото най-напред е била работа на овчари и пастири – в кратките часове на почивка те украсявали хурката за невестата, кобилицата, лъжичника, свещника, тоягата, бастуна, солницата, табакерата, дори и по домашните иконостаси има от любимите “петички” на овчарската резба. За да направи овчарска резба овчарят или пастирят трябва да имат брадвичка и тесличка, за да си отсекат подходящото дърво, после го опалвали да се смъкне кората, а после го опушвали и тогава чак почвали да шарят шарките по него с нож, ножка, отнемалка /малко длетце за отнемане на дървото/. Шарели различни геометрични фигури, змии, малка лъвска глава, петички…Овчарското резба е плитка, семпла, но с непосредствено емоционално въздействие.

По-сложна е резбата за украса на къщата
Колоните на къщата, мебелите, вратите, долапите, пезулите, раклите, люлката на бебето, домашният иконостас и потоните. Тук вече влизал в работа голям комплект от инструменти.

Най-сложна е църковната резба
Това е резбата, в която талантът на тревненските резбари намира най-високо проявление, тук те са създали истински шедьоври на църковната дървопластика. Тревненци с еднакво умение и увлечение работили църковни входни и олтарни врати, иконостаси и проскинитарии, владишки тронове и амвони, колонки и капители, кръстове, рипиди и свещници. Според научни изследвания, в църковната резба тревненските майстори са направили много. Иконостасът на старата църква в Преображенския манастир е едно от “най-художествените им произведения”, истинско бижу, където всичко е направено “със знание и тънко естетическо чувство”, а венчилката на иконостаса е “най-красивата венчилка, която тревненци са създали”. Мотивите за резба са вземали от природата: рози, дъбови листа, лозници, грозде, ружи, кокичета, жълъди, слънчогледи… Използвали още образи на приказни и митични същества - птици, змии, дракони, лами… В сравнение с другите школи, тревненските резбари са създали най-много иконостаси, архиерейски тронове, олтарни врати и амвони, украсили са най-много къщи и конаци, те били най-любознателната част от тревненските занаятчии, обикаляли от Брашов на север до Атон на юг.В експозицията на резбарското изкуство в Даскаловата къща са представени образци от трите вида резба, резбарско ателие с някои инструменти на резбаря, проектите, отделните етапи на резбата, така че да дават представа за процеса на резбоване, експонирани са прекрасните олтарни двери от църквата “Успение на пресвета Богородица” в Енчевци, показани са уникални домашни иконостаси, пълен комплект резбарски инструментариум и др.

Даскаловата къща е строена в периода 1804 г.-1808 г.
Най-емблематичната къща в Трявна, която целогодишно се посещава от стотици български и чуждестранни туристи, носи името на своя собственик хаджи Христо Даскалов - търговец на коприна и гюлово масло. Първите в големия род Даскалови били зографи, но то било по времето, когато и на зографите казвали даскали, защото знаели да четат и пишат и не рядко отваряли в домовете си училища. Къщата е известна с двата си резбовани тавана – двете незалязващи слънца на Трявна. Една красива легенда разказва как са се появили те. Даскаловата къща е паметник на културата с национално значение. В къщата може да се види и уникалната

Дърворезбена колекция от скулптури на български ханове и царе от Първо и Второ българско царство
Аспарух, Крум, Борис І,Симеон, Асен І, Калоян, Иван Асен ІІ, Георги Тертер и Михаил Шишман, портрети - барелефи на възрожденци, революционери и исторически личности. Колекцията е изработена от тревненския майстор резбар Генчо Марангзов по поръчка на фабриканта на захарни изделия Аврам Чальовски и са предназначени за специално помещение в къщата на Чальовски, наречено “Патриотическа стая”. Освен това Марангозов изработва много мебели за къщата на Чальовски. Интерес представляват двете пана - документи, скулптирани върху дърво – договорът между фабриканта и резбаря и паното животоописание на Чальовски в картини: от 10 до 15 г. – дървар, от 15 до 25 – кираджия, от 25 до 30 г. овчар, от 30 до 40 г. – бакалин, от 40 г. – фабрикант, заедно с наградите, които получил за продукцията на фабриката.Марангозов работил повече от десет години в къщата на Чальовски и може да се каже, че тя е била един своеобразен музей на творчеството му.