Площада с часовниковата кула

ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА е един от символите на Трявна. На л. 34 б в своя “Летопис и родословие” Поп Йовчо е записал: “1814 Направиха сахатя тревненски”. Строена е от местни майстори. Висока е 21.15 м. През 1815 г. майсторите Къню и Геню Радославови от Габрово изработват часовниковия механизъм, който работи и до днес. На камбаната има надпис. Изграждането на кулата е плод на две важни обстоятелства: осъзнатата необходимост на тревненския еснаф от часовникова кула, която ще въведе общовалидни за всички занатчии начало, почивка и край на работното време, и нареждането на търновския валия капуджи баши Фейзи ага от същата година със същата мотивация да бъдат вдигнати часовникови кули в Трявна, Елена, Габрово и други селища. Тревненският еснаф вече се бил подготвил за градежа – вече били натрупани за тази цел строителни материали зад високата каменна ограда на църквата “Архангел Михаил”, тайно отделени при възстановяване на църквата.
Изследователи на възрожденската ни архитектура твърдят, че тревненската кула не е най-старата, но е най-хармоничната.

Детските спомени на Пенчо Славейков са свързани с Часовниковата кула на Трявна. А как тревненци са я възприемали някога? Ето какво разказва сам поетът: “Тревненци много обичат своя каменен двадесет метра висок градски часовник, какъвто габровци нямат и го считат за най-високо здание на тойзи свят. Той е тяхната гордост. През 1889 г. случайно разправях на един нашенец за парижкото изложение и негова венец – Ейфеловата кула, колко е висока тя и величествена. Патриота тревненец ме пресече още в началото:

“Ами по-висока ли е тя от нашия часовник?”… И при сичките ми уверения,, че тя е 20 пъти по-висока, добрият нашенец съмнително се усмихваше: “Ами виждал ли си я нея ти сам?” Когато му казах “не!” той не можа да се начуди как аз “учен човек” съм се оставил на немците /немци тревненци казват на всички западноевропейски народи/ да ме тъй очевидно лъжат: “Че хич бива ли по-високо нещо от нашия часовник!” отсече той. В лице на тоя гащат нашенец цяла Трявна защищаваше своята слава. И, бога ми, ви казвам, мен това не ми се показа никак смешно”.

Легендата разказва, че за да се получи разрешение от османската власт за строежа на кулата, тревненки трябвало да се откажат да носят сокай - традиционен накит за глава, наподобяващ красивите царски диадеми.

Преди много години, камбаната на Часовника оповестявала часовете по турски т.е. в един и два часа следобед биела по 7 и 8 пъти, а в 7 и 8 сутринта - един и два пъти.

През 1971 г., по случай 100 годишнината на тревненското читалище, на кулата е монтиран механизъм със запис на песента “Неразделни” по текст на Пенчо Славейков. Днес, след последния камбанен звън в 22 часа от Часовниковата кула звучи лиричната балада и тревненци и гости не се уморяват да слушат как “за сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла”.

През 1996 г., на 13 април, по инициатива на учителката по физика Виолета Тачева, в кулата е монтирано “Махалото на Фуко”, което засилва още повече интереса към този символ на града.