Славейковата къща

Строена е около 1830 г. Иванчо Райков, баща на Ирина, за която Петко Славейков се жени, я подарява на младото семейство. Тук са родени всичките деца на Петко Славейков /две от тях умират рано/. Остават Иван, Донка, Рачо, Райко, Христо, Пенчо и Пенка. Всички деца на Петко Славейков (освен Донка) са с високо образование, владеят по няколко чужди езика, заемат важни обществени и политически постове. Иван е бил кмет на София, народен представител, Министър на просвещението, Рачо Славейков е бил генерал, сражавал се е на Шипка и в Сръбско-българската война с най-високо отличие за храброст, занимавал се е и с журналистика. Христо Славейков е с юридическо образование, бил е прокурор, председател на Окръжен съд във Варна и Кюстендил, 25 години депутат в Народното събрание, председател на Народното събрание когато се обявява Независимостта на България, Министър на правосъдието. Христо Славейков продължава рода Славейкови – той има четири дъщери и двама сина. Райко бил необикновено умно дете, с истинска страст към книгите и науката, според бащата най-талантливото от всичките му деца, оформя се още много млад като надарен литератор и поет. Умира едва на 17 години. Пенка е последното дете на Петко Славейков. Учи в американския Робърт колеж в Цариград. Владее отлично английски език. Любимата сестра на Пенчо Славейков. Предпоследното дете на Петко Славейков е Пенчо – големият български поет.Най-известният от синовете на Петко Славейков. Един нещастен случай – замръзване в ледените води на Марица го оставя инвалид за цял живот. Затруднени са движенията и говорът му, но волята му да живее и твори побеждават немощното тяло. Завършва литература и философия в Лайпциг, той става първият български поет дръзнал да отвори пътя на българската литература към широкия свят на западно-европейската и руската литература, той е идеологът на модернизма в българската култура, той е положил началото на европеизацията на българската литература. Бил е Директор на народния театър и на Народната библиотека, но огорчен и унизен, напуска България и се установява в Италия. На 28 май 1912 г. той умира там, прокуден, далеч от родината. Същата година е предложен за Нобелова награда, но не дочаква да я получи – тя се присъжда само на живи творци.
В Славейковата къща прекарват детството си всички тези надарени деца на Славейков, тя им дава първата духовна храна и подтик за техните дела на попрището на културата и обществения живот.
В тази къща Петко Славейков подготвя за печат първите си книги, от тук започва неговата богата просветна и обществена дейност. Експозицията в къщата е в две части – документална и битова. Показани са и оригинални предмети на фамилията. Посетителите могат да видят масичката, на която Пенчо Славейков се е научил да чете и пише.
Славейковата къща е подарена за музей от Вата Тотева дъщеря на сестрата близначка на Ирина Райкова, жената на Петко Славейков.