Светилището се намира на около 7 км североизточно от град Трявна, на ясно обособен, доминиращ над околния терен хълм. В план представлява кръгло каменно съоръжение, в средата на което е изградена каменна площадка. Формата на светилището издава неговите функции и предназначение. То е свързано с култа към слънцето, почитано от траките през I хил. пр.н.е. и неговата персонификация - божеството, срещано в писмените извори под различни имена - Сабазий, Загрей, Орфей. Светилището е изградено през IV в. пр.н.е. и просъществува до I в. пр.н.е., когато дейността му замира поради римското завоевание на Мизия ( дн. Северна България). Култовото място се възражда в средата на II в. от н.е. и функционира до втората половина на IV в. От този период са по-голямата част от находките, открити при археологически разкопки.
Преобладават бронзовите камбанки, които имат ритуално предназначение - чрез техния звън се цели да се привлече вниманието на божеството и посетителя да измоли това, за което е дошъл.